Режимът на облагане с данък върху недвижимите имоти в България е регламентиран в Закона за местните данъци и такси. Този данък се налага върху различни видове недвижими имоти, включително сгради, самостоятелни обекти в сгради и поземлени имоти, разположени както в строителните граници на населените места, така и извън тях. Обаче, съществуват редица изключения и освобождавания, които си струва да бъдат разгледани.

Какво обхваща данъкът върху недвижимите имоти?

Данъкът върху недвижимите имоти се налага върху следните видове имоти:

• Сгради и самостоятелни обекти в сгради
• Поземлени имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
• Поземлени имоти извън тези граници, които също подлежат на облагане.

Кои имоти не се облагат с данък?

Законът предвижда някои категории имоти, които не подлежат на данъчно облагане. Те включват:

1. Поземлени имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа до ограничителните строителни линии.
2. Поземлени имоти, заети от водни обекти, които са държавна или общинска собственост.
3. Земеделски земи и горите, с изключение на застроените земи - само действително застроената площ и прилежащият й терен подлежат на облагане.
4. Недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Данъчно задължени лица

Данъкът върху недвижимите имоти се дължи от различни лица, в зависимост от собствеността или правото на ползване. Данъчно задължени лица са:

• Собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
• Ползвателите на имоти, когато е учредено вещно право на ползване.
• Концесионерите на имоти, когато е учредена концесия.
• Собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот.
• Лицето, на което е предоставен имот за управление, в случай на имот – държавна или общинска собственост.

Данъчна основа и ставка

Данъчната основа за облагане на имотите е тяхната данъчна оценка, която се определя съгласно норми в приложението към закона. Ставката на данъка се определя с наредба на общинския съвет в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

Освобождаване от облагане

Определени имоти са освободени от данък върху недвижимите имоти. Сред тях са:

• Имотите с публична общинска и държавна собственост.
• Читалищата, сградите на чужди държави, които се използват за дипломатически и консулски представителства.
• Сградите на Българския червен кръст и други подобни организации.
• Сградите на висшите училища и академии, когато се използват за учебен процес и научна дейност.
• Храмове и манастири, предназначени за богослужебна дейност, както и молитвени домове.
• Парк, спортни игрища и имоти за обществени нужди.
• Културни ценности, когато не се използват със стопанска цел.
• Недвижими имоти, които са възстановени по закон и не могат да бъдат използвани в продължение на 5 години.

Данъчни облекчения

Законът предоставя данъчни облекчения за недвижими имоти, които са основно жилище на данъчно задълженото лице. За тези имоти данъкът се намалява с 50%.

Освен това, ако имотът е основно жилище на лице с установена намалена работоспособност, от 50 до 100%, облекчението може да бъде до 75% от данъка.

Внасяне на данъка

Данъкът върху недвижимите имоти трябва да бъде внесен в две равни вноски:

• до 30 юни
• до 31 октомври на годината, за която е дължим.

Лицата, които заплатят целия данък до 30 април, получават отстъпка от 5% от дължимата сума.

Санкции

Необходимото е да се подаде декларация за имотите в срок, а също така данъчните задължения да бъдат изправно изпълнявани. В противен случай, данъчно задължените лица подлежат на санкции. Неспазването на срока или неправилното попълване на декларацията води до глоби или имуществени санкции. За физически лица те варират от 10 до 400 лв., а за юридическите лица - от 500 до 3000 лв..